Действието в пиесата “Кукунур и Унику” (свободно преведена като “Пазители на сънищата”) на Ееро Енгвист се провежда в граничния регион между две воюващи страни. Централна тема са съществуващите физически, психически, реални и въображаеми граници – възможно ли е преминаването им, възможно ли е свързването с друго човешко същество, въпреки съществуващата граница. В пиесата мъже и жени са пазители на различните страни на границата в продължение на шест години. Те са се научили да комуникират помежду си, въпреки че имат различни езици, различни култури, различен пол. Човешкият ум се опитва да оцелее в травмиращата реалност на войната, като създава свят на сънища, които в тази пиеса се реализира чрез стиховете на Lauri Viita.
В представлението една и съща роля се изпълнява от чуващ и нечуващ актьор, като едновременно използваните говорим и жестомимичен език, взаимно се допълват. Всеки от нас е бил в ситуация, когато трябва да провежда някакво действие, като същевременно си говори или спори сам със себе си … Човешкото същество има много аспекти – в пиесата те се представят от двамата актьори. Тук вторият план е предсавен на следващо ниво: в тази пиеса жестовият език се използва като съществено, независимо и артистично средство за изразяване. Достъпността на изкуството се увеличава и отделно тълкуване не се изисква по никакъв начин.
Kukunor ja unikuu илюстрира как културите търсят и се предизвикват взаимно, като същевременно изследва използването на властта, както и културните различия и прилики както на общо, така и на индивидуално ниво.